Nvidia без Дженсън Хуанг: Има ли риск от домино ефект за AI сектора?
Оставката на основателя на NVIDIA Дженсън Хуанг след разкритите му извънбрачни афери доведоха до много въпросителни отвъд самата Nvidia - от кръговите сделки до дълговото финансиране на различните играчи в AI екосистемата. В този епизод на BISS Explainer се фокусираме дали има опасност от домино ефект в технологичния сектор. Според Йонко Чуклев, финансов анализатор и зам.-председател на PARAi, въпреки че Хуанг е трудно заменяем визионер, създал екосистемата около графичните процесори и изкуствения интелект, NVIDIA разполага със силен екип и ясна продуктова стратегия. Основният риск за компанията не е в иновациите или пряката конкуренция от AMD и Китай, а в сложното управление на веригата на доставки и партньорските отношения с гиганти като TSMC, Anthropic и OpenAI.
Какво предстои за NVIDIA и за цялата AI екосистема след труса, който видяхме, и оставката на Дженсън Хуанг, който беше отстранен от поста – дългогодишен лидер и основател на компанията, който я ръководеше, изведе я на върха на технологичното лидерство и я превърна в своеобразен гигант, стоящ в основата на цялата AI еуфория и рали на пазарите през последните няколко години? Какво стои в основата на цялото това нещо и може ли да доведе до ефект на доминото, или в момента ставаме свидетели на медиен шум?
Йонко Чуклев: Аз мисля, че по-скоро трудно може да доведе до ефект на доминото. Защо? Въобще, ако разгледаме, както Дженсън Хуанг казваше, бизнеса с изкуствен интелект като една торта с пет слоя – най-отдолу е енергията, след което чиповете, центровете за данни, моделите и накрая приложенията – това, което се предполага, че е изтекло, мисля, че далеч не е достатъчно, за да може да събори американския технологичен сектор. Има страшно много други направления в бизнеса с изкуствен интелект – моделите, развойната дейност – които са възлови и все още никой няма достъп до тях, изключая разработчиците им. Поне на този етап, ако е само това, което към днешна дата е публично известно, за мен ситуацията не е толкова притеснителна и за момента не виждам как може да говорим за ефект на доминото.
Знаем за тези забрани, които бяха в основата на търговската война между Съединените щати и Китай, конкретно за надпреварата в областта на изкуствения интелект. С вас сме коментирали и друг път, че забраната за износ на такива чипове в крайна сметка обикновено води до това Китай да успее да навакса донякъде с усъвършенстваните технологии. Но дали има някаква връзка с това, че може да е преляло ноу-хау чрез достъпа до тези чипове през фирмата, регистрирана в Сингапур? И може ли това да доведе до по-големи последици, след като дори след отстраняването на Дженсън Хуанг той вероятно ще бъде разследван и изслушан в Конгреса?
Йонко Чуклев: Tук задавате възможно най-големия въпрос. Теоретично – да, възможно е да има по-големи последици. Но тук искам да посоча, че в бизнеса с разработка на полупроводникови прибори, в частност видеокарти и графични процесори, това е една постоянна надпревара. Тоест, дори да речем една страна да получи ноу-хау, което е специфично – без значение дали за H100, или за нещо от серията Blackwell – окей, това ще ѝ позволи да дръпне шест месеца напред. Обаче какво става, ако основната компания, била тя NVIDIA или Tesla, успее да продължи да произвежда иновации? Това е нещо, което не ти дава възможност в дългосрочен план да наваксаш. Може да наваксаш малко, но стига основната компания да остане иновативна в този бизнес с полупроводници, не го виждам като нещо, на което може да се разчита дългосрочно. Може да има неща, които аз не виждам, защото смея да твърдя, че на пръстите на двете ръце – че и на едната – се броят хората, които знаят наистина какво е изтекло. Те имат пълната информация, ние тук сме в сферата на догадките, но съдейки от цялата история на бизнеса с чипове в световен мащаб, това ми е сравнително обоснованото предположение.
И други технологични гиганти са се разделяли по различни причини с лидерите си, имало е рокади на върха. Можем ли да направим някакви сравнения – включително с Apple след смъртта на Стив Джобс и поемането от Тим Кук, който вече също се оттегли и има нов CEO? Но можем ли да си представим това за компания като NVIDIA, тъй като досега единствено Дженсън Хуанг е бил главен изпълнителен директор и съосновател в продължение на десетилетия? Може ли да се каже, че той е по-голям от компанията, или по-скоро обратното?
Йонко Чуклев: Помня и през 2011 г., когато Стив Джобс се оттегли и дойде Тим Кук. Помня и когато Бил Гейтс се оттегли – първо дойде Стив Балмър, после дойде настоящият изпълнителен директор Сатя Надела. Един случай с по-неочаквана оставка на изпълнителен директор беше Uber с Травис Каланик. Тук е малко трудно да се направи паралел с който и да е от тези случаи.
Ако върна лентата назад към това къде беше силата на Дженсън Хуанг и направя малко хронология: през 1993 г., когато основава NVIDIA, какво вижда той? Че видеоигрите няма да са вече само 2D, а ще са и 3D, тоест ще трябва много повече изчислителна мощ. Така идва първият им продукт, заради който за малко не фалират май през 95-а. Но през 1999 г. изкарват първата си видеокарта (GPU), която върши изчисленията, докато през това време процесорът на компютъра се занимава с други неща – супер иновация. После, през 2006 г., виждат, че тези видеокарти могат да се използват не само за игри, но и за математически операции, биотехнологични изследвания и т.н. Тогава идва платформата CUDA, която дава възможност на програмистите да тренират видеокартите за такива приложения. После, през 2012 г., той вижда AlexNet – една от първите невронни мрежи – и за първи път в чиповете на NVIDIA залага модул, който позволява дълбоко обучение. И през 2022 г., когато дойде ChatGPT и си казахме: „Леле, никой не е подготвен за това“, спомняте си колко бързо те изкараха серията H100.
Какво искам да кажа с тази хронологична препратка? Дженсън Хуанг беше човек, който в изкуството на технологиите имаше три големи преимущества: първото е да виждаш тенденциите, второто – да можеш да се възползваш от тенденциите, и третото, най-голямото – да можеш да създаваш тенденции. Аз смятам, че той първите две ги владееше до съвършенство, а когато преди две години за първи път започна да говори за „физически изкуствен интелект“, видях как създава тенденция, която ще прелее към хуманоидната роботика.
Дотук зрителите ме слушат и си казват: „Леле, този човек е много труден за заместване“. Искам само да кажа, че в NVIDIA и към днешна дата има невероятни хора – един Иън Бък (Ian Buck), когото по-голямата част от публиката не познава, но той стои зад платформата CUDA. Имаме Ник Паркър, който е невероятен търговец, както и вицепрезидентите за развойната и мрежовата дейност. Така че в NVIDIA продължава да има страхотни специалисти.
Това, което аз виждам като потенциален проблем, е малко встрани от всичко, което се говори. Къде виждам потенциален казус? Не толкова в продуктите – продуктовото портфолио е ясно начертано – а в управлението на цялата верига на доставки. От една страна имаш производител като TSMC в Тайван, които са възлови за цялата световна икономика. От друга страна имаш клиентите на NVIDIA като Anthropic и OpenAI, където NVIDIA понякога ги финансира и има кръгови сделки. Паралелно с това са и придобиванията на NVIDIA, които не са в сферата на полупроводниците, а в свързани бизнеси. Управлението на цялата тази верига и взаимоотношения е нещо изключително сложно. Според мен заради това управление най-лошият сценарий е той да трябва да си тръгне от днес за утре.
Това ли ще бъде проблемът, който може да се заформи, и какво очаквате от временния изпълнителен директор – досегашния финансов директор на компанията – предвид тази агресивна стратегия с кръговите сделки, за които споменахте? Може ли това да доведе до някакво забавяне или преразглеждане, или очаквате приемственост, поне докато бъде избран нов постоянен заместник на Дженсън Хуанг?
Йонко Чуклев: Със сигурност ще има приемственост, защото знаете особената структура на NVIDIA, при която Дженсън Хуанг имаше не 2, не 3, не 5, а около 60 преки подчинени. Очаквам на тези хора да бъде дадена автономия. Пак казвам, това са едни от най-компетентните хора в света. Само ако видите продуктовия портфейл на NVIDIA и как се готви архитектурата Vera Rubin, която надгражда серията Blackwell – от серията Rubin се готви ново GPU, специално адаптирано за решения с изкуствен интелект с по-дълъг контекст. Тоест, в продуктово отношение компанията ще си продължи с иновациите и предполагам, че през 2027–2028 г. ще видим повече и от по-екзотични направления, като дивизията им за автономно шофиране. Там не очаквам радикални промени Важното е хората да си запазят автономията, защото първата компания в историята с оценка от 5 трилиона долара не се изгражда от един човек – под него трябва да има свръхкомпетентни кадри. В това отношение не съм притеснен. Важна е цялата верига на доставки и партньорства – като придобиването на Hugging Face (което беше може би най-популярното сред последните сделки на NVIDIA), отношенията с TSMC, Anthropic и прочие. Тук наистина се изисква маестро и диригент в сферата на технологиите, за да може да направлява тези взаимоотношения. Това ще следя най-много, защото за момента само предполагаме как следващият изпълнителен директор ще ги управлява, но за мен там е заровено кучето.
Споменахте в целия този микс от кръгови сделки и Anthropic, които знаем, че се готвят за своето IPO. Може ли това да създаде някакъв проблем? В допълнение видяхме и трусове след междинните избори – не в първия ден след резултатите, а на втория – заради притесненията от победата на демократите и потенциалните регулации за забавяне на проекти.
Йонко Чуклев: Теоретично е възможно да видим проблеми, но за мен това е сценарий с по-малка тежест. С по-голяма тежест е сценарият, че неслучайно и Дарио Амодей, и сестра му Даниела Амодей, която също е в Anthropic, дадоха насока, че продължават по план.
Ако мога да кажа нещо по-встрани от главния прожектор за Anthropic – компанията има няколко основни бизнес дивизии: едната е Claude Code, другата са всички работни потоци (workflows) и инструменти за съвместна работа (Cowork), а отделно имат приложения за финанси и т.н. Според мен компанията е изправена пред ключов избор – дали да се развива по-скоро като AI инфраструктурна компания, или да бъде нещо като операционната система на следващото поколение изкуствен интелект. В момента тя е малко разкъсана между тези две направления. Има и трето, където очаквам интересни развития – изкуственият интелект за научноизследователска и развойна дейност (R&D). За момента това не е голям бизнес за Anthropic в сравнение с първите две, но дори след IPO-то бих следил в подробности дали имат ясно дефинирана стратегия. Базовият ми сценарий е, че независимо че на OpenAI наскоро се наложи да си намалят оценката при последния рунд и че покрай изслушването на Дженсън Хуанг вероятно ще има краткосрочни спадове, Anthropic ще продължат с IPO-то и ще достигнат търсената сума. По-големият въпрос е какво се случва след това.
В началото на разговора дадохте хронологията за развитието на NVIDIA и излизането ѝ от традиционната графа на компания, насочена към гейминга. Виждате ли обаче възможности за нейните конкуренти да се развиват и да се възползват от този евентуален краткосрочен вакуум и репутационните трусове, които в момента се отразяват на компанията? Визирам конкретно компания като AMD.
Йонко Чуклев: При конкурентите на NVIDIA виждаме много сериозна разлика в стратегиите. Ще се върна към това, че Дженсън Хуанг, докато правеше придобивания – дали на Hugging Face, или сделката с Groq (въпреки че при Groq не е придобиване, а неизключителен лиценз) – едното е маркетплейс за модели и дейтасетове, а другото се занимава с нишата на инференцията (извеждането на резултати). Забелязвам как той не се фокусира толкова върху придобиването на преки конкуренти в дизайна или пакетажа на чипове, докато другите са фокусирани именно в това направление.
Сега със сигурност се създава една основна възможност – днес на шега видях в социалните мрежи, че на Илон Мъск някой му беше предложил да наеме г-н Хуанг и той беше отговорил: „С удоволствие бих го назначил“. Възможностите за конкурентите са най-вече, ако има лидери в NVIDIA, които биха обмислили да сменят работното си място – други компании да ги привлекат или да финансират техни собствени бизнеси, което е по-вероятното. Това са най-големите възможности в момента. Защото, ако се продължи стратегията на NVIDIA, както мисля, че ще стане, Дженсън Хуанг за тези 33 години създаде екосистема от отношения, капиталови връзки и технологични синергии, които правят много трудно за AMD или която и да е друга компания да се възползва от краткосрочен спад, за да отнеме съществен пазарен дял към днешна дата.
Очаквате ли да се случи подобен отлив на кадри, тъй като сме го виждали и при други компании – включително от Meta, Anthropic, OpenAI, както и от дивизията за изкуствен интелект на Apple, откъдето напуснаха хора и бяха привлечени от конкуренти? Или ще се търсят нови възможности, включително за стартъпи?
Йонко Чуклев: Тук много зависи от следващия изпълнителен директор. Ще дам примера с Intel. Intel е компания в бизнеса с полупроводници, която – преди да изгради най-напредналата си фабрика в Аризона (Arizona Fab) – в един дълъг период беше затънала във вътрешна бюрокрация. По едно време се говореше, че ако един дизайнер на чипове види проблем, той трябва да се обсъди на пет нива над него. Стигна се до ситуация, при която не само вицепрезиденти или началници на отдели, а дори старши инженери напускаха Intel и създадоха много добри бизнеси. Дори в компания като ARM, която допреди пет години не беше толкова известна извън нишовата аудитория, такива кадри пренесоха ценно ноу-хау в автоматизацията на проектирането на полупроводници. Така че от новия изпълнителен директор на NVIDIA зависи дали хората ще потърсят развитие при други играчи като Samsung, TSMC, Intel – а желаещите не са малко – или ще успеят да ги задържат и да продължат да надграждат наследството на Дженсън Хуанг.
Нещо интересно, което засегнахте, е свързано с Intel. Знаем за американската сделка от август 2025 г., когато държавата придоби дял в компанията, а при разпродажбите и сътресенията видяхме, че книжата ѝ поевтиняха значително. Какво предстои за компания като Intel в тази ситуация и как виждате преструктурирането и диверсификацията, които наблюдаваме там?
Йонко Чуклев: При Intel – особено ако ни слушат инвеститори с техни акции – трябва да се знае, че след такъв срив като този отпреди година и нещо, пазарът е по-параноичен. В момента, в който се видят по-съществени спадове в очакваните приходи или паричния поток, реакциите са мигновени, да не кажа свръхреакции.
Тук ще отворя една скоба: Дженсън Хуанг има много значителен принос за преструктурирането на Intel (знаете, че NVIDIA инвестира там редом с американското правителство), макар да не знам дали някой ще му го признае публично. Изпълнителният директор на Intel Лип-Бу Тан ) всъщност го беше споменал няколко пъти. Възловото при Intel е най-напредналите им производствени възли да бъдат тествани с заявената енергийна ефективност. На база на заявения интерес смея да твърдя, че преструктурирането – с малки спънки по пътя – продължава да върви добре в сравнение с преди две години. Продължавам да следя резултатите от фабриката им в Аризона (Arizona Fab) и смятам, че този бизнес на Intel е огромен залог за цялата американска полупроводникова промишленост. NVIDIA дълги години казваше, че е „фаблес“ (fabless) компания – без собствени заводи – но ако целият американски сектор е без собствено производство, знаем какъв дългосрочен риск създава това за веригата на доставки. Затова съм оптимист, че нещата се развиват в правилната посока.
В целия този епизод от миналата година насам със забраната за износ на усъвършенствани чипове на NVIDIA и последвалото облекчаване, имахме момент, в който Пекин издаде инструкция да не се ползват определени чипове на NVIDIA заради пропуск в сигурността и опасения, че могат да се използват за шпионаж. Това не е ли един от големите парадокси в момента?
Йонко Чуклев: Това е един от най-големите парадокси. Още като го четохме тогава, се забавлявахме и мисля, че не сме били единствени. Но тук всички разбираме реалната цел – да се увеличи използваемостта на собствения китайски полупроводников сектор, без значение дали говорим за компании за литографско оборудване като SiCarrier, или за големи производители на чипове, два от които дебютираха тази година на борсата в Шанхай. Затова и холдингът Alibaba обяви собствено ново поколение чипове.
Искам да разсея едно съмнение – в Китай има доста играчи с глобално мислене, които са склонни да ползват най-доброто на пазара, без значение от страната на произход. Съответно китайското правителство искаше да ги насочи към местните решения, въпреки спекулациите, че те не са толкова добри, и приказките за реекспорт през Югоизточна Азия. Предполагам, че през 2027 или 2028 г. ще видим и друго звено в технологичната верига на стойността, където китайското правителство ще акцентира върху собствени решения за сметка на вноса. Тогава ще видим дали съм бил прав.